Бяло вино по залез

[Gentiana]

Две чаши ...
По залез,
когато тъгата слиза на водопой
в пресъхващите извори
на слабата ми съпротива.
Бяло вино
пенливо
в час, който не е мой.
Изплъзва се и бързо си отива
гущерче изумрудено-
копнеж толкова див,
че дъхът ми спира
и посинява душата.
Спри за миг,
кажи ми,
че светът не е сив,
че има смисъл
да дишам...
Осланена тревата
въздиша скръбно
и сенки на отминали щурци
по здрач настройват
чупливите си цигулки.
Ще слушам тази музика,
послушай с мен и ти
на чаша бяло
и спомени-златни светулки.

[me4tatelka]

 [cheers] [I love you]

[Gentiana]

 [chatlove] [cheers]

[Annyyy]

  [6te mal4aaa] :) :flowers:

[Gentiana]

 [namigG] [gu6]