« -: Декември 05, 2008, 11:04:10 am »
Затичах се назад…Сякаш нещо ме подгони. Обувката на времето ме замери право в гърдите и ми напомни, че там вътре още има нещо, което си иска своето. Да, ама по-добре да нямаше, защото всеки път, когато протегна нагоре ръцете си, за да сграбча утрото, в шепата ми падат мъртви звезди. Аз си ги подреждам из стаята. И вътре не пускам никого, защото искам да запазя тайната за себе си! Галопът на моето сърце се слива с танца на отиващия си сезон и заедно образуват вихър от незабравки…Откъсни ми цветенце, пък било то и увехнало…Може пък още да пази ароматa си?(Също като мен) птиците се реят сред синевата на небето и отричат съществуването на куршуми, които всеки момент ще ги повалят долу. Бум! Валят звезди! Затичах се назад! На възглавницата ми спят птичи пера. Май утрото отново е мъртво.
Активен
~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.