Из "Седем смъртни гряха"
Златен бръшлян в косите ми тъмни,
гарванови, черни, костеливи думи,
заспивам по светло, ставам по тъмно,
аз съм болест, аз съм като луда чума.
Огромна сива пепелянка в мене
живее и ми пие от кръвта отровна,
прощално, закъсняло, тъжно време,
от календара на живота се отронва.
Аз давам власт на тези, които
загърбили са плахи любовта,
не позволявам на никой да се скита,
винаги мога при себе си да го приютя,
да му открадна душата самотна,
да му разкъсам всички мечти,
да го превърна в роб, в животно,
да му оставя кървави следи.
Ако имаш смелост ела, докосни ме,
аз съм пълна с страх и отрова,
ти може би незнаеш моето име,
то се крие в мене, то е грях, то е Злоба...
