А аз се разкривах постепенно!

[Kristo]

Абстракция... логика...
Вътрешна празнота -
всичко, което сега се побира
вътре в една човешка душа.
Ненамерен от някого миг,
превърнат в празник на мисълта.
Докато той е велик,
ще ни носи още красота.

Ненужни думи...
Звуци, повтаряни многократно.
И ако вляза в ума ми,
дали това ще става приятно?
Страх ли надушаш, или
просто на лошо ти мирише?
И ако в тебе се слушаш,
ще има какво да напишеш.

Аз за цялото време почивах,
останах без място и време.
Но постепенно се разкривах
и станах малка част от мене.

// част от новия ми проект "Тези малки мигове само пазя"