Трябват ли ни очи в мъглата?!

[Gentiana]

Чашата в дланта ти...
Не, не стискай!
Строшеното стъкло
отваря рани.
Кръвта ти ще е
много и тъй чиста
като тъгата
в криво огледало,
което казва-
смешна си
и жалка...
в един нетраен свят
тъй трайно светла
и истинска,
сред маски и провали.
Сложи си домино...
Не ще да те пожали
душа от оникс-
твърд тотем на болка.
Тя се присмива  
на наивниците голи,
и хвърля листчета
от смачкани магнолии.
Не пита
страдат ли
и колко.
Не се ранявай!
Пий и  празна чаша
в стената мръсна
нека да се пръсне.
Последна дума ...
няма да е наша.
Сгъстява се мъглата...
и е късно.

[tonnny_bg]

Без думи съм направо . :flowers: [gu6] [gu6]

[Gentiana]

 :) [chatlove]

[rado]

 :) Тъга сред маски и провали. Звучи впечатляващо.

[Gentiana]

 :)