Дъжд, дъжд, 100 шепи с дъжд

[Gentiana]

Нека се стича...
по стъклата
в ручеи да тече,
да крещи от гняв
и листата да разкъсва.
Хрипове на болно,
неразумно сърце,
да бъда истинска
дали ми е късно?
Студеното стига
до мозъка на
костите ми тънки
и дълбае тунели
упорито, без глас.
Не са пролетни
тези капчуци звънки,
които разкалват
пътеките между нас.
И няма сняг,
а дъждът продължава.
Събирам го в шепи
и лицето ми пада в тях,
откраднато минало
кървава следа оставя
от своята болка
в превърналия се в киша прах.
Дали е бяло, когато ми е черно
онова сияние
зад затворени очи?
Пропасти и върхове,
в мигове неверни
сливат се в едно,
а дъждът все така си вали.

[maryel]

Прекрасно е! [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

[Gentiana]

Благодаря ти

[kisskat]

Дали дъждът прочел е мойте мисли,
та лее зълзи над заспалия ми град?
Или разочарован от безсмислие-
пролива без пощада своя гняв...

...Ако така валеше над душата ми
и заличаваше браздите от тъга-
дали отново щях да чувствам тази болка
и празнотата,че не си до мен сега?....


Ех Гео....къде ме върна... :)
[inloveee]

[Gentiana]

 [namigG] [svirrr] [dugaaaa]