Ами, това днес го писах в час по четене, докато децата четяха "Малката кибритопродавачка", а госпожата зяпаше през прозореца мъглата навън
и е плод на носталгичното ми настроение сутрешно .
Иначе това, което ще прочетеш след малко пък го писах , както се казва "на коляно" , т.е. на лист, пътьом към училище.
Ама се опасявах , че докато стигна, ще съм го забравила, така че, с риск някой да се усъмни в редовността ми , основата му бе положена по мъгливите козлодуйски улици
Добре, че още бе тъмно в 7 сутринта .
Но пък музата е капризно нещо и не чака подходящ момент и място.
А , че и ти си на тази вълнааааа...
но комент