Загърнат в парфюм
отминава замислен ден,
с листо на ревера си,
шепнещо тихо- сбогом.
Тъгата е вино...
Носталгичен рефрен.
Вдигам чаша...
Вече знам, че не мога
да прескоча бариерите,
зад които небето е
сонатино,
което свири
Чистотата,
облечена в бяло,
утрините са розови,
почти като на кино
и имам душа,
само душа ...
без тяло.
