Моравото - цвят за тайни

[Stolz]

Часовникът...Стрелките уморени.
Часът е 6...Снегът навън скрипти
под стъпки ранни.Тихо и студено.
Събуждаш се... Какво сънува ти ?

Защото в моя сън бе птица бяла
и цяла нощ ме гали със крило
и беше жадно мъжкото ми тяло
за тези ласки... В топлото легло

отде се взеха морави гергини,
ухаят и ... главата ме боли,
напомнят ми за минали години,
онези, във които с мен бе ти

и всяка нощ бе толкова гореща
от близостта ти, споделената ни страст.
Дали се счупи във душите нещо,
та днес да върна ... не е в моя власт.

[Jane]

За пореден път се убеждавам, че пишеш великолепно... :)

[dodic]

Достоен стих за уважение, както и създателят му. [ya yaaa da daaa] [a taka]

[{dulgokoska}]

Стрелките са... в часовник уморени
Часът не е ли час да се брои
Не по сняг, а в мислите за тебе
Съм заспала будна, призори

Защото няма сън, във който бяла
Да те взема в жадните ръце
И се блъскам в скрежно огледало
А тялото ти е отвъд. Боде

Чак до кръв букетът във леглото
Покапва от очите ми тъга
Силно ли ухая на самотност?
/моля те, бъди добър, ела

този път/ аз мога да ни сбъдна
Да сглобя от пъзела душата
Ала ти обръщаш гръб...
И сънуваш. 6 е. От мъглата

стъпките се губят в морав път...

[chocolate_fairy]

Толкова нежност вляха в душата ми и двата стиха  [heart__]

[tonnny_bg]

Едно голямо браво.

[black embrace_f]

Много на ниво!!!!
Харесват ми стиховете ти!
Поздрав за този! [a taka]

[BLUE_ROSE]

 [evala] [evala] [evala]

[NiksY]

Още с първите си неща си спечели уважението ми. Това също е великолепно.