Ако до сетна клетка
разтресе се тишината
и шепотът превърне се
във крясък,
да седнем за по чаша
на раздяла,
бутни часовника,
да не тече тоз пясък,
първично падащ
върху малкото ни време,
в което споделено
се обичаме,
ти знаеш сам,след малко
ще ни вземат
на делника жандармите-
себичните
и всеки ще е нервен
и намръщен,
до късен час
на вечер уморена,
когато (как?) избягал
ще се връща
с кървящи китки
в родната си къща.
Да седнем на по чаша...
с капучино.
Горещо е,
сега ти го направих.
Една целувка,
като в старо кино,...
че време е,
любими мой,
да ставаш.