News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Вятър от изток и мокра тъга

Started by Gentiana, January 17, 2009, 21:59:43 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Ще бъда тук,
но ти няма
да знаеш това,
защото кипарисите
хвърлят сянка,
която носи
мократа дреха
на дъжда,
а очите ти са уморени
и не обичат
стиховете "танка".
Аз пък искам днес да ти препиша един...
Послушай вятъра,
той ще ти го прошепне-


"Watarimori                  
fune hayawatase                  
hitotose ni            
futatabi kayou                  
kimi ni aranaku ni."*


Още съм тук,
но подгизнах от дъжда,
недочакала нещо
в сърцето ти да трепне.

..................................
Танка -Жанр в японската поезия, неримувано петостишие от 31 стъпки: 5+7+5+7+7
Много символи са свързани със старинни китайски легенди и предания. Особено обичана е легендата за любовта между звездите Вега (Тъкачката) и Алтаир (Пастирят), които са разделени от Млечния път (Небесната река) и се срещат само веднъж в година с помощта на свраките, които допират крилете си, за да направят мост над Небесната река (kasasagi no hashi). Според друг вариант на същата легенда Пастирят преминава Небесната река с лодка или през брод. В Манйошю са включени десетки стихотворения на тази тема. Ето една танка, поместена под номер 2077:

*Watarimori                   Побързай,
fune hayawatase                   лодкарю, побързай.
hitotose ni                   Тази година, уви,
futatabi kayou                   не ще преминеш пак
kimi ni aranaku ni.                   Небесната река.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

небесносиньомомиче


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.