Душата ми вие като куче..
навън вали...
всичко, което се случи
ме ослепи...
Сълзите на зимата
се стичат...
по лицето красиво,
всичко, което го има
е мълчаливо...
Душата ми се влачи...
по земята,
недей да плачеш,
отрязах си краката...
от тебе да не тръгна -
нямам избор,
сърцето ми изтръгна-
трябва да съм ниска,
почти невидима, едва
забележима,
само сълзите на зимата
напомнят, че ме има...