Някъде в аметистовата мъгла(ако сънувам цъфнали ябълки)

Started by Gentiana, January 29, 2009, 09:45:29 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Топи се ледът от сърцето ми,
но капчуците няма
да пропеят,
защото пролетта е
онемяло канарче
и се страхува
да не се разплаче,
когато росата пада
и се чупи в тревите вкочанени
от непримиримата жестокост
на битието ни.
Излегната върху
пясъчната дюна на делника
една побеляла Клеопатра
храни змиите от гърдите си
и се усмихва,
защото знае, че ще живее вечно
в чистите мисли
на белите гълъби,
отнасящи усмивката и
високо в небето,
за да засияе с нея слънцето
и да разтопи сърцето ми.

Но капчуците няма да пропеят ...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

kisskat

...да си мълчат ,като не им се пее.Само музата ти да не си отива,защото без вълшебните й трели нищо няма да е същото... [heart__] [heart__]  [heart__][inloveee]
Отрова можеш да държиш ,ако не си убол дланта си .Ако не носиш зло в гръдта си,от злобата ще се спасиш!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.