Как все успявам...?

[Lady_DiSaSteR]

Как все успявам да те дразня?
 Как все виновната съм аз?
Как никога не съм способна,
 Сърцето ти да разтуптя?


Как раните в сърцето да закърпя?
 Когато все посипваш ги със СОЛ.
Как щастливо да пристъпвам?
 Като пропасти рисуваш вместо дом!


Краката се огънаха от бягане.
 Очите почерняха от тъга.
Ръцете все протегнати за радости,
 /...а единствено - ПЕЧАЛ!/


Не мога да съм друга някоя!
 Онази вечната,добра.
Онази миналата,скромната..
 Която винаги ти носи радостта...


Ти винаги сравняваш ме с отминали.
 Отминали,фалшиви ... /просто ветрове/,
Чиито грешки са привички,
 А моите цели ГРЕХОВЕ.


Не искам да живея с/ъс/ спомени!
 Не искам да съм сън в реалността!
Не искам чужди грехове обвързани!
 Да изкупвам с векове!

Обичай МЕН и мойта всъщност..
 Не ме окичвай с венец от страхове!
Разбирай ме.. не искам да съм чужда..
 Подари ми твоето СЪРЦЕ!