Една роза, или малко в повече тъга

[Gentiana]

Мразя,
когато правиш така ...
Самотата отминава
на пръсти.
Тази вечер нещо троши се,
а нямам вина...
Все си повтарям, че
никога не е късно.
И гълъбите бели са
високо в небето,
като в онзи мой стих...,
дето  не го помниш вече.
Някаква аритмия е
впила пръсти в сърцето.
Чакай, чакай...
къде тръгна полуоблечен?!
Силна съм и няма да умра,
гологан черен съм, дяволско семе,
просто малко ме е
стиснала онази тъга...
дето, че имам сърце
никак не и дреме.
А пейката хейййй там
е някак си сама.
Да приседнем за малко,
ще ни забърка нощта магия.
Потръпват раменете ми,
не, не плача.Ех, и ти сега ...
Ако се изгубиш в очите ми...
не се плаши, ще те открия.

[kisskat]

Ех Гео,а какво ще правиш с такива като мен дето си губят ума в стиховете ти.Обожавам да те чета.ОБОЖАВАМ!!!





П.П. Тази е за малко в повече обич  :)

[radarford]

Тогава ще се изгубя,
въпреки, че и аз мразя
да правиш така...
Само обещай
да ме откриеш бързо.
В противен случай,
току виж  заспя
и на пейката  се събудя 
изоставен и премръзнал.
И ако друг път пак ми се случи така,
да се отдам на нощна магия,
ще си посипя пътя с розови листа
та по следите им да те открия. :)

[Gentiana]

Annyyy, Dulce_Insoportabla

[Gentiana]

Нека вземем и пейката с нас-
тя пази толкова мигове.
Ще я сложим пред камината
с разгоряла се страст
и с целувка ще угасим миналото.
После ще я застелем с розови цветове
и заедно ще се изгубим,
далече от хората и от  глупави страхове,
пък нека ни мислят за луди...

пейката, с изрязаните имена,
които времето не можа да изтрие,
щом искаш да я вземем, така
частица минало на топло ще се свие
пред камината на една нежна страст,
мостовете за връщане изгорила.
Цъфти под прозорците розовият храст
и душите разцъфтяват с нова сила.
:)

[phibi]

Чудна...  [bravisimo]

[Gentiana]

[tonnny_bg]

Гео, radarford-Благодаря ви за удоволствието!

[radarford]

"пейката, с изрязаните имена,
които времето не можа да изтрие,
щом искаш да я вземем, така
частица минало на топло ще се свие
пред камината на една нежна страст,
мостовете за връщане изгорила.
Цъфти под прозорците розовият храст
и душите разцъфтяват с нова сила."
.......




Обичам когато правиш така.
Нежността ти в ума ми разцъфва.
Ставам слабичко Б,ти пък силното А,
от стихийност сърцата потръпват.
И дали ще ме бъде след торнадо от страст
или в пепел от рози превърнат
ще полепна в душата ти и ще чакам в захлас
тук на пейката пак да се върнем.



Дано другата ми дама по куплети не се разсърди...ама е толкова трудно да ви устои човек  [lol] [lol] [lol]    :flowers:

[rado]

 [love] Прегръдка

[izibell]

Невероятна си!!! :flyingkiss:

[Gentiana]

Ради, Изи  [chatlove] [chatlove]