Новобиблейски

[Gentiana]

Върни ми силата,
която ми отне!
Самсон ли бях?!
Във рокля...
Ти - Далила.
Косите ми отряза.
Бях дете
на светлината,
днес съм кобра -
зла, унила
и думите ми -
ялово небе,
в което птиците
не смеят да се реят,
валят отровни,
стъклено сърце
отрова пази,
гърча се от нея
и нова кожа
свлича се от мен,
безумно отесняла,
груба, твърда,
към здрачината се
промъква ден,
застава там и гледа ме.
Не мърда.
Когато шепна,
тресва гневен гръм,
а закрещя ли,
сякаш че съм няма.
Разхождаш се с усмивка
в моя сън...
А сутрин знам,
че всъщност си ... измама.

[kisskat]

 

[Gentiana]

 

[Annyyy]

Чудесен стих! 

[izibell]

Докосна ме...както винаги.

[Gentiana]

 

[rado]

  Всъщност е така...

[Gentiana]