Реквием за една муза...

[reinbow]

Аз пиша... не... аз пишех стихове...
от болката се раждаха един след друг.
Изписах и изхвърлих много листове
и с тях от себе си частици всеки път.
Изливах си душата (за да не боли)
и късах си сърцето на парчета,
писалките топях в солените сълзи
и ги превръщах в думи и сюжети...
И писах за несподелената любов,
и за предателства разбили ме отвътре.
Кълнях сърцето си и молех за живот
без болка, а мечтите да се сбъдват...
И бяха стиховете ми като деца
разплакани с протегнати ръце,
а аз смутено ги показвах на света
с надеждата, че болката ще спре.
Уви, не спря...
Ръцете продължиха да изливат
на чувствата ми лавата във черни редове
и думите по малко ме убиваха,
душата се превърна в пясъчно море...
...Но аз не спирах и със всяка дума
потъвах в дяволския мрак на самотата,
мислите ми се превръщаха в куршуми...
Оставаше ми малко... Но... почакай...

От лудостта на крачка някой ме прегърна,
две нежни длани ме измиха от студа,
сърцето ми изхвърлено се върна,
а с него чувство непознато ме заля.
Мастилото пресъхна със сълзите,
използвах си ръцете да прегръщат,
от белите листа направих птици
към миналото да не се обръщам.
Писалките заключих във ковчеже,
завих ги с музата и мислите си черни,
На гроба посадих две стръкчета надежда.
Да пиша спрях, но любовта намерих...

[RAZLICHEN]

Когато топиш във сълзите
пишеш във черно и бяло...
Взело цвета от дъгите,
рисува сърцето ти...ЦЯЛО...

[Annyyy]

Рисуваш..

[kalista]

Oтдавна не ме беше докосвал така стих. Всяка думичка от него се отнася и за мен   Минах през абсолютно същите неща, за да стигна до тук.. Благодаря ти за този стих 

Само че твоята муза все още е жива мила

[phibi]

 

И щастието може да е муза. Стига да е Щастието.
(Един от редките напоследък случаи, в които говоря от опит )

[reinbow]

Когато топиш във сълзите
пишеш във черно и бяло...
Взело цвета от дъгите,
рисува сърцето ти...ЦЯЛО...

 

Рисуваш..

 

[reinbow]

Oтдавна не ме беше докосвал така стих. Всяка думичка от него се отнася и за мен   Минах през абсолютно същите неща, за да стигна до тук.. Благодаря ти за този стих 

Само че твоята муза все още е жива мила

Аз ти благодаря за милите думи 

И щастието може да е муза. Стига да е Щастието.
(Един от редките напоследък случаи, в които говоря от опит )

Може наистина, но в тези случаи моята е по-малко продуктивна, защото искам да запазя за себе си емоциите, които предизвиква . Радвам се, че Щастието те е споходило и ти пожелавам да ти е на гости много дълго време.  

[dushko]

Стих4ето е страхотно! Това е апогей в твор4еството ти.Да се надяваме че с убийството на ,,музата,, ти,ще продължиш да пишеш,но от щастие!  

[mitkonice]

Единственото,което мога да кажа за това стихотворение е

[izibell]

Ще замълча... пред такъв стих.

[reinbow]

Стих4ето е страхотно! Това е апогей в твор4еството ти.Да се надяваме че с убийството на ,,музата,, ти,ще продължиш да пишеш,но от щастие!  

  Щом ти го казваш ще взема да повярвам  , а за писането от щастие ще трябва да ми помогнеш  

[reinbow]

Единственото,което мога да кажа за това стихотворение е

Ще замълча... пред такъв стих.

Липсата на думи е по-красноречива от всичко. БЛАГОДАРЯ и на двама ви  

[SimonaShtonova]

Аз също нямам думи... Огромно БРАВО! 

[reinbow]

  ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ и на теб  

[иринка]

За емоцията,която струи от този стих,навярно си мечтаят и най-великите поети!
Едно огромно БРАВО!И един поклон до земята!