Люлея се у мене на гласа ти...
В небето се обичат незабравки,
в очите ти се виждам как пристъпвам
да сложа устни в думите ти кратки
и да знам, че тихичко с деня ми
все на пръсти тръгва самотата
/защото те обичам, ще е слънчево
от меките лъчици на луната/
Защото ме обичаш. Със светулки
бягам във косите, без чадър,
а през капчиците като лупи
стават на звезди. И м ъ р -
к а м, и във ръцете ти се галя
/от прегръдки никнат ми криле/
Люлката по изгрев се разваля
и всяка вечер пак ми я плетеш...
люлееш ме в небе от незабравки.
