Лай на куче петлите събужда,
мрака сгушен в зори да кълват.
От любов силна имам днес нужда
в чаша пълна до горе. Димят
пепелища в далечна пустиня,
изгорели секунди и дни...
От сърце и без жлъч. Милостиня
не съгрява. От нея боли.
Ако чашата счупя, ще плача,
ще кърви наранената длан,
Непохватна съм, знам си, обаче
пак те искам. Какъв ти тук срам?!
Има само преплетени нишки,
във картина бродирана с` страст,
сенки две пред домашно огнище,
слели вчера и утре в аванс.
