Hi, hi...
Не те разбирам. При теб има едно самоподценяване, самодетрониране, което за мен Е пресилено и прибързано. Едно постепенно слизане по стълбата, за което не виждам основание,като съдя по стихчето, което си написала и препрэчитам в момента. От това, което съм прочел написано от теб аз виждам точно обратното явление. Едно постоянно и неоклонно изкачване, понякой път със скокове напред и нагоре по стръмната и трънлива стълбичка на добрата поезия. Поредното ти стихче е пример за такъв голям скок нагоре. Ти трябва да се радваш на тези твои постижения. Не са по силите на всеки, а на родените феи и магьоснички. Както знаеш, човек се ражда поет или музикант, такива са малко богоизбрани, и от него се иска само едно. Да опази и доразвие дарбата поставена му в торбичката от Съдбата и Дядо Господ, да остане достоен за МИСИЯТА, възложена му от съдбата.
ЗА ТОВА СЕ ИСКА СМЕЛОСТ, ПОВЕЧЕ ВЯРА В СЕБЕ СИ; ВЯРА И ВОЛЯ, МНОГО ТРУД В ИМЕТО НА СОБСТВЕНОТО СИ САМОРЕАЛИЗИРАНЕ. Не се става лесно нито добър човек, нито добър и голям поет. Така е винаги било. Големите неща се постигат трудно. Въпрос на дарба, шанс, КЪСМЕТ и много воля и работа.
И ВЯРА В СЕБЕ СИ...
Стихчето е хубаво много хубаво и горе главата. Всеки би се гордял с такива стихове. ВСЕКИ...
Има стара римска поговорка, "Прави каквото прябва, да става кавото ще". Длъжен си пред себе си и собствената си съдба да направиш всичко, което ти е по силите, в опит да се самореализираш, а какво ще стане и Господ не знае.
Важно е да не съжаляваш един ден, че не си направил вичко каквото е било по силите ти да се САМОРЕАЛИЗИРАШ...
Усмихнат ден. Н