Самодетронация

[phibi]

Кое съм повече - магьосница...

жена...

Или и двете в повече съм много?

Пребродих дългата Земя

във опит да се превъзмогна

и да постъпвам зряло,

умно,

най-добре -

изобщо без да бъркам даже.

Във шепа ще се побере

на миналото ми куражът

да бъда фея,

вещица,

сестра

на някоя открадната

богиня

и да живея както преценя,

усещайки в гърдите си

единна

жената вътре със жената вън.


A ето ме –

като във смешен сън,

в едно лъжливо име

способност дадох

да ме срине.


Богините не стават на жени.

Обратното

е дважди невъзможно.

[me4tatelka]

 [ooooo]Безумно много ми хареса!!!!  [evala]

[Jane]

Обратното

е дважди невъзможно.

Не съм съгласна...  :p
Ако има стълбица към висините на Олимп, то това са такива Творения... които с право могат да бъдат наречени божествени. [heart__]
И неслучайно.
Защото са плодове на прекрасни човешки души...

[Тя]

отново поклон, Сияйна!
Малко хора могат да ме накарат да се чувствам във възторг от умението им да пишат, а ти го правиш с лекота.
Благодаря ти!

[SimonaShtonova]

 [plqs plqs]

[mery-jein-baby]

 [bravisimo]

[неземен]

 [cvetee] [inloveee] [dugaaaa] [burning heart] [flyyy]
Hi, hi...
Не те разбирам. При теб има едно самоподценяване, самодетрониране, което за мен Е пресилено и прибързано. Едно постепенно слизане по стълбата, за което не виждам основание,като съдя по стихчето, което си написала и препрэчитам в момента. От това, което съм прочел написано от теб аз виждам точно обратното явление. Едно постоянно и неоклонно изкачване, понякой път със скокове напред и нагоре по стръмната и трънлива стълбичка на добрата поезия. Поредното ти стихче е пример за такъв голям скок нагоре. Ти трябва да се радваш на тези твои постижения. Не са по силите на всеки, а на  родените феи и магьоснички. Както знаеш, човек се ражда поет или музикант, такива са малко богоизбрани, и от него се иска само едно. Да опази и доразвие дарбата поставена му в торбичката от Съдбата и Дядо Господ, да остане достоен за МИСИЯТА, възложена му от съдбата.
ЗА ТОВА СЕ ИСКА СМЕЛОСТ, ПОВЕЧЕ ВЯРА В СЕБЕ СИ;  ВЯРА И ВОЛЯ, МНОГО ТРУД В ИМЕТО НА СОБСТВЕНОТО СИ САМОРЕАЛИЗИРАНЕ. Не се става лесно нито добър човек, нито добър и голям поет. Така е винаги било. Големите неща се постигат трудно. Въпрос на дарба, шанс, КЪСМЕТ  и много воля и работа.
И ВЯРА В СЕБЕ СИ...
Стихчето е хубаво много хубаво и горе главата. Всеки би се гордял с такива стихове. ВСЕКИ...
Има стара римска поговорка, "Прави каквото прябва, да става кавото ще". Длъжен си пред себе си и собствената си съдба да направиш всичко, което ти е по силите, в опит да се самореализираш, а какво ще стане и Господ не знае.
Важно е да не съжаляваш един ден, че не си направил вичко каквото е било по силите ти да се САМОРЕАЛИЗИРАШ...
Усмихнат ден. Н

[SkitnicaVmoretO]

 [inlovee] [heart__]

[phibi]

[ooooo]Безумно много ми хареса!!!!  [evala]

Много се радвам, че е така! :)

...
Ако има стълбица към висините на Олимп, то това са такива Творения... които с право могат да бъдат наречени божествени. [heart__]
И неслучайно.
Защото са плодове на прекрасни човешки души...

Ласкаят ме тези думи, душичке... особено щом са от теб [heart__]

отново поклон, Сияйна!
Малко хора могат да ме накарат да се чувствам във възторг от умението им да пишат, а ти го правиш с лекота.
Благодаря ти!

Не мога да опиша колко щастлива ме прави това, че мога да докосвам. Благодаря ти, че усещаш думите ми [inloveee]

[plqs plqs]

[bravisimo]

[inlovee] [heart__]

[heart__] [inlovee] [heart__] [inlovee] [heart__]

[cvetee] [inloveee] [dugaaaa] [burning heart] [flyyy]
Hi, hi...
Не те разбирам. При теб има едно самоподценяване, самодетрониране, което за мен Е пресилено и прибързано. Едно постепенно слизане по стълбата, за което не виждам основание,като съдя по стихчето, което си написала и препрэчитам в момента. От това, което съм прочел написано от теб аз виждам точно обратното явление. Едно постоянно и неоклонно изкачване, понякой път със скокове напред и нагоре по стръмната и трънлива стълбичка на добрата поезия. Поредното ти стихче е пример за такъв голям скок нагоре. Ти трябва да се радваш на тези твои постижения. Не са по силите на всеки, а на  родените феи и магьоснички. Както знаеш, човек се ражда поет или музикант, такива са малко богоизбрани, и от него се иска само едно. Да опази и доразвие дарбата поставена му в торбичката от Съдбата и Дядо Господ, да остане достоен за МИСИЯТА, възложена му от съдбата.
ЗА ТОВА СЕ ИСКА СМЕЛОСТ, ПОВЕЧЕ ВЯРА В СЕБЕ СИ;  ВЯРА И ВОЛЯ, МНОГО ТРУД В ИМЕТО НА СОБСТВЕНОТО СИ САМОРЕАЛИЗИРАНЕ. Не се става лесно нито добър човек, нито добър и голям поет. Така е винаги било. Големите неща се постигат трудно. Въпрос на дарба, шанс, КЪСМЕТ  и много воля и работа.
И ВЯРА В СЕБЕ СИ...
Стихчето е хубаво много хубаво и горе главата. Всеки би се гордял с такива стихове. ВСЕКИ...
Има стара римска поговорка, "Прави каквото прябва, да става кавото ще". Длъжен си пред себе си и собствената си съдба да направиш всичко, което ти е по силите, в опит да се самореализираш, а какво ще стане и Господ не знае.
Важно е да не съжаляваш един ден, че не си направил вичко каквото е било по силите ти да се САМОРЕАЛИЗИРАШ...
Усмихнат ден. Н

Искрени благодарности за думите, неземен. Прав си за самореализацията. Що се отнася до мен, опитвам се да направя каквото ми е по силите, за да стана толкова добра в поезията, колкото мога. Само времето ще покаже докъде има да се изкачвам :)

Всичко хубаво ти желая.

[mariana_fairy]

Толкова съвършена..Поклон [heart__]