Аз , земната и предвидимата ...

[Gentiana]

когато откъсвам дните си,
като прецъфтели цветя,
за да ги положа в
скута на мрачината
и вслушана в един глас ,
който не помня...
или...
почти...
бавно се превръщам в
отрицание на себе си,
за да мога да премина
отвъд,
там, където
не пускат верни на
илюзиите си,
защото това е
заразна лудост,
от която
полудяват нощите
и се хвърлят в нищото
с уморени, смачкани
криле на
пеперуди,
а аз искам силно,
толкова силно да
се
впия в
душата ти,
защото тя е
моята гилотина,
която все спира на косъм от
шията на нежността ми ,
която умира от недокосване и
нищо че
пръстите ми ще кървят
и ще
заслепяват очите ми
тези капки, по-гъсти от
безразличието ти
в едно недовършено
мълчание
между теб и мен,
отново и
отново
ще те създавам с
дълбините си-
водовъртеж, изхвърлящ
потъналите кораби на брега,
за да се слеят с покоя си
и най-сетне миналото  да
е само прах
и разкъсани вени-
струните на цигулките са
червени,
музиката е глуха,
а аз вече съм
отвъд тебе
и не помня пътя за
връщане,
а ти няма да ме повикаш...
Това е само вятър.
А ветровете не
плачат.

[kisskat]

 [inlovee]

[Gentiana]

 [heart4]

[edin_zabraven_mig]

Толкова е нежно и интимно  [inlovee]
Страхотна си!

[Gentiana]

 [shame] [heart4]

[небесносиньомомиче]

ветровете плачат, а конете винаги продължават, дори уморени, в раван... а заглавието- не го вярвам [hearts4]

[Gentiana]

 :)

[rado]

 [heart__]Ето още един шедьовър. Малко тъжничък

[Dulce_Insoportabla]

 [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]

[Gentiana]