Белите нарциси
на спомените ми
ще повяхнат в деня,
на прага му ще легне
Пустотата,
две-три лъжички
уморена тишина
в чашата с чая
ще се разтворят,
преди зората
да събуди птиците
и в очите ми да се роди,
нахално гола
и безумно красива.
Не съм виновна,
че не мога така,
че ми е тъжно,
когато нещо си отива.