Думи,kochany...
Думи.
Пролет е...
и в странни нюанси
мислите ми цъфтят,
но няма да ти го
кажа.
Късно е
Слабо е.
Късат се нишки,
пътища няма назад.
Опитвам се,
може би,
себе си да излъжа,
че съм силна до сбъдване,
че сънят ми е пич-
джентълмен в мораво,
с който танцувам
до забрава
виенски валсове.
Удар със бич-
така делникът
лудостта ми отрезвява.
Кръвта е бледа
и блудкаво ми сладни,
когато пръсти потапям в
тази рана.
Резки - петолиния.
Ноти куп -
до, ре, си...
Всичко е самоизмама.