Когато ръцете ми са груби ,
(а очите ти са толкова уморени)
и късам, вместо да те прегърна,
повярвай ми, просто ми е студено
и отново съм заплела в
кълбо своите пътища,
(а уж всичките водели към Рим -а).
Обичам те,
оби...
оби - чам
те ,
но в кръвта ми
пак е тази
(про)клета
зима
и държи с отчаяни пръсти
сърцето ми
(като голямо опушено газениче),
търси светлината на
душата ми,
(а в затворени очи
дали светлина има?!)
Виждам в твоите
едно уплашено птиче,
(Господи, толкова си
ми сладък)...
Няма да ти кажа,
че те обичам
(късам дните си,
с бяс,
до припадък).
И отново пръстите
ми са непохватно груби,
но ако стрелят,
ще съм пред тебе,
ще ти даря последните си мигове,
моя съдба, любов и жребий.