Днес стиховете ми на практика не струват.
Изплуват от пресъхнали реки.
Наместо огън, раждат студ; и не целуват,
и не прегръщат. Не са стихии в твоите очи.
Днес стиховете ми на практика не съществуват.
Приличат на молбите на дете -
наивно щастието си рисувам.
Изпращам ти го. Мислех си, че съм поет...
Днес стиховете ми на практика ще се изгубят.
Ще донапиша и последния неструващ ред.
Защото щастието ми сега не струва.
Не съществува щастие без теб.