Отлежали думи, чувства прекипели

Started by Gentiana, April 04, 2009, 02:09:08 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Напиши ми нещо
горчиво и
силно,
силно като
многогодишно вино,
да кипят думите
и да падат дактили
в кладенеца на
блатясалото - защо.
Може римата да е
грапава
и нервна,
може и стихът да е
(чер -
но) бял....
Ще премина по строфите-
прима балерина,
босонога, с рокля,
намачкана и в кал,
за да сляза в очите ти
(дори да е за последно).
Аплаузи бурни.
После тишина.
Чувствам сърцето си
мъничко и бедно.
Сложих да спи
уморената си душа.
Тя няма да каже,
че те обича.
Само стиховете ти
ще бълнува насън.
Напиши ми нещо.
С цвят на прекипяло вино
изтича кръвта ми.
А е пролет ... навън.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

иринка


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

kisskat

"Аплаузи бурни.
После тишина.
Чувствам сърцето си
мъничко и бедно."
-
Тук приятелко, скъпа,
обаче не позна-
сърцето ти е огромно
и адски ни е потребно...
На мен и на онези,
които в захлас,
очакваме ръкописите
на душата ти,
за да усетим
красивата страст,
която животът
е втъкал в словата ти.
И за н-ти път ще ти кажа:
Обичам те!
С риск да оставя
грешно впечатление.
От сърце ти дарявам
и две-три кокичета,
защото си е време
за пролетно настроение! :) [heart__]


Отрова можеш да държиш ,ако не си убол дланта си .Ако не носиш зло в гръдта си,от злобата ще се спасиш!

Gentiana

[heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DEVIL_IN_HEAVEN

Ще ти напиша, понеже сме на една вълна, ама не сега... По-късничко. :)
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.