Шепот, който носи живот

Started by Gentiana, April 12, 2009, 16:09:10 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Ще ме намираш случайно,
като прашасал кивот,
захвърлен небрежно
в складовете на Времето ,
когато си търсиш
спомен - артефакт "живот",
не съм Кутията на Пандора,
но в мен дреме семето
на хиляди истини
и сто и една лъжи,
на онази нежност,
без която не можеш...
Драскотинка на бузата ти.
Капчица кръв пълзи.
Ръката си топла
на лицето ти ще сложа,
за да избърша,
да излетят орли,
в една холограма,
описваща гордостта ни,
заледила хребети,
погубила много дни...
Чуваш ли шепота
на ... любовта ни ?
Тя минава през тъмното-
река от светлини,
плахо вълшебство,
жива вода, рана.
Обичам!...
Обичаш!...
Знам, много боли,
но падна ли отново
за сърцето ти ще се хвана.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

kisskat

Отрова можеш да държиш ,ако не си убол дланта си .Ако не носиш зло в гръдта си,от злобата ще се спасиш!

mery-jein-baby

Ти си жив в една от мечтите ми!Най голямата!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.