Не ми отива черното - очите ми са сини,
изхвърлих лъжливите копнежи в безкрая,
душата ми вълшебна, пясъчна коприна,
как молитви се крадат, отдавна знае...
Не ми намигай, когато ме видиш,
не стреляй в сърцето с отровни стрели,
всичко загубено винаги е свидно,
не можем да бъдем, каквито сме били...
Защо не каза, че ще бъде трудно,
че пътят към теб ще бъде трънлив, алчен
че мислите за теб ще ме поддържат будна,
че за устните ти честичко ще плача...
В живота ми нямаше нищичко лесно,
падах, вървях с разранени колене,
повярвай, страх ме е да бъда честна
животът ми до днес справедлив не бе...
