News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

От отрова поне се умира

Started by phibi, August 21, 2009, 12:50:47 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

phibi

Поднасям се с много кафе
и отрова във мънички чаши.
По дъното плъзгаш ръце
и от допира сам си се плашиш.
После пиеш. И плачеш. И стига
до сърцето последното време.
Последните тостове вдигаш
за финалната обич-поема.

Приемам се в мънички чаши
и с галони кафе се преглъщам.
Ако си мислиш – това е ужасно,
ако искаш от моята същност
да пиеш направо, да вкусиш,
помисли си, преди да избираш:
грешна стъпка – и губиш.
От отрова поне се умира.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



mariana_fairy

Чест за мен е, че първият коментар е мой - докосваш дълбоко, невероятна... Поклон [heart__]
Душата ми легло ти беше...

Jane

 :) Аз няма да кажа нищо...




Под сълзите на есенните листа...

MoonLight

Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

phibi

Ще ви издам една малка тайна, момичета [tihuuuuuu] - усмихнахте ме много, много широко. Целувки за вас!  :flyingkiss:
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



mery-jein-baby

Ти си жив в една от мечтите ми!Най голямата!

phibi

Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



kisskat

Отрова можеш да държиш ,ако не си убол дланта си .Ако не носиш зло в гръдта си,от злобата ще се спасиш!

Don_NUTSO

Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.