Сега си безнадеждно влюбен.
По всичко в тебе си личи.
Опитваш се да го прикриеш - трудно.
Неовладяно носят те вълни...
Ще акустираш жив,
ала полуизгубен
при мен.
С платна окъсани. И не красив.
Защото любовта е вятър буен...
Дори за тихите води.
Грешиш.
Навярно сам ще се събудиш,
а мен ще чакат нейде на отсрещен бряг...
Опитваща се да прикрие чувства - трудно -
от някой, който бяга пак...
