Прости ми, че все още аз живея,
И дишам въздуха, който дишаш и ти,
Обаче да напусна стаята не смея,
Макар, че всичко в мен тупти – върви, върви ....
Прости ми, че веднъж ми се изплъзна,
Лъжата ... казах, че забравил съм,
А всъщност аз останах, ти си тръгна,
Замина, но болиш в/ъв мене като трън,
Прости ми, че сега мълча и пиша,
И мислено си разговарям аз с/ъс теб,
Но може би и някой горе вижда,
Не всичкото студено, че е лед,
Прости ми ... ей така без нищо,
Без принципи, и уговорки, без вина,
Защото времето простило ми е също,
И вместо сухо лято, идват есенни цветя ....
