Може би днес пак ще те срещна,
Накъде из уличките криви,
Задължително в очите ше погледна,
Помня ги, безгрижни и безкрайно сиви,
Може би ще видя морски пясък,
Разпилян от буйни ветрове,
И косите ти напълнил с блясък,
И с ухание на пресни плодове,
Може би ще видя и луната,
Винаги усмихната когато спреш,
Сянката ти тичаща в краката,
Без идея, все едно водовъртеж,
Може би и нищо не ще видя,
Просто ще потъна аз в/ъв тях,
И безгрижен като тях ще бъда,
И невинен, като теб, без капка грях ...