А някъде вали...

[Gentiana]

Когато сянката ми
те подмине в късен час
сред сенки други -
уморено-любопитни,
а ти усещаш смътно,
че съм аз
и с глас замиращ
шепнеш някаква молитва,

изстиват часовете
и боли
това, че бяхме тъй
себично заслепени
и всеки своя дял горчилка
сам изпи,
а после чашите
строшихме озлобени,

че бе бълнуване с кошмари,
хладна пот
и сякаш крясък беше
тихата ни нежност.
През пръстите пресяхме
цял живот.
Дали забравата е
нещо неизбежно?!

[{dulgokoska}]

Леле, Гео, как ми липсваше!

[Gentiana]

ами на менннн
направо си бях като бездомник,  оставен да се скита по студените улици безпризорен  и гладен