Не е нужно да вечеряш с мен.
Ще изляза навън, ще запаля цигара.
Не искам да съм скучно продължение
на дългия ти ден.
Твърде уморена съм и твърде стара.
Времето за мене мина бързо.
Ще си правя компания с чаша коняк.
Не искам да се чувстваш вързан.
Преди да си дошъл ти тръгваш пак.
Аз нямам цяла вечност – смирено да мълчим.
Ако ни чака нещо – то нека да се случи.
След толкова молитви и толкова лъжи
от нашето несбъдване все нещичко научих.
Не е нужно да вечеряш с мен.
Не си прави труда, не се хаби напразно.
Ще посрещна със самотата идващия ден.
Разбрах едно за нас – душите ни са празни.