Прегледах подробно Наказателния кодекс. Никъде не открих член, по който да ме обвинят в убийство. Не значи ли това, че не съм убиец, макар да прекъснах живота на съпругата си?
... Тая отвратителна миризма на болница е проникнала в кожата, дрехите и мозъка ми. Вече месец не съм стъпвал в онкодиспансера, където се лекуваше тя, но не мога да избягам от миризмата. Толкова дни и нощи се просмукваше в мен, докато бдях до леглото ù и милиони пъти се молех да стане чудото. Но чудеса стават само в приказките и теленовелите.
Виждали ли сте как най-близкият ви човек всеки ден, час и минута се разпада пред вас? Кожата се сбръчква, очите помръкват, а топлината се превръща в мраз. Дано да не сте виждали...
Аз бях свидетел на безкрайната болка по ужасния път към нищото. И, опитвайки се да намеря сили, се потопих в религията и езотериката, в окултизма и спиритизма. Ред след ред и страница след страница осъзнавах, че онова, което наричат "летален изход", е вход към Другото - според някои непознато, враждебно, смразяващо, а всъщност - красиво, добро и светло. Със зъби и нокти се борим за всяка секунда живот, вкопчваме се в него, дори изгубили човешкия си облик, и не ни и минава през ум, че Бог не ни е сътворил за броените ни години тук, а ни е подготвил за нещо велико в друго време и място...
Естествено, не бих си и помислил да постъпя така, ако самата тя горещо не ме молеше. С последните си парченца живот ме призоваваше да я избавя от мъките. И ден след ден се разтапяше ужасът, който желанието ù отначало предизвика у мен. Борих се, дяволски се борих сам със себе си. Другото аз в мен крещеше, че е грях да изпълня молбата ù. Но в очите ù не бе останало нищо, само зов за спасение.
... В Наказателния кодекс няма член за евтаназията. Но не това е причината да не се чувствам убиец. Не зная какво мислите вие. Но аз не убих съпругата си, аз я спасих!
