Не ме докосвай!
Вече съм прокажена -
не пръскам светлина,
а само болка.
Днес черни са
очите ми осаждени от
толкова горяла нежност...
Колко?!
И нека Бог и Дявол
в мен се слеят,
да ме превърнат във мъгла
лениво-сластна,
да те прегръща,
отминава,
без да сгрее,
да няма чувство,
на което съм подвластна,
за да ме няма,
точно колкото ме има,
да бъда огледало
на Тъгата
в една безкрайна,
безнадеждна зима
за теб и другите
печална непозната.
