Тя пак погали старите писма,
които мъртвият любим й беше писал,
светът около нея се засмя,
зарадва се, изпълни се със смисъл.
По грозното й сбръчкано лице
феерия от чувства се завихри,
коне, родени в нейното сърце,
изцвилиха доволно и се скриха.
Изправил се до нея млад и здрав,
съпругът й запалил бе цигара,
което явно я изпълни с гняв
и тя отново взе да му се кара.
Целуна после мъжките ръце,
прегърна го, от щастие заплака,
а той, превърнат изведнъж в дете,
изгря щастлив и ликвидира мрака.
Изчезна после мъртвият съпруг,
разтвори се и сля се с битието,
а старата жена остана тук,
въздъхна и божествено засвети...
