Полунасън

Started by Gentiana, January 29, 2010, 14:14:48 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Сънувах, че косата ми е бяла
и падаха снежинки озарени
от някакво предчувствие студено
за празник, а една изящна кала

целуна устните ми и просветна в здрача
с мъчително сладникавата нежност
на слънце зимно късащо небрежно
листца на маргаритка. Не, не плача.

Изписвам мислите си с дръжката на кала
(онази същата), с мастило - сок от спомен
и знам,че в този хладен свят огромен
косата - не, аз цялата съм бяла.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

lili_li

Любовь искали и не находили...
Любовь теряли и не берегли...
"Любовь не существует"-люди говорили...А сами...
Умирали от любви!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.