Пътят към Ада
е отворен.
Отдавна искаш
да избягаш, нали?
Забули очите си
в мъгла аметистова,
за да не мога
да ги виждам,
ослепи
моите наивни,
сакати нежности,
да се изгубят в тъмното
и да нямат път назад,
смя се с глас на
всяко просъскване,
когато падаха
полумъртви от глад.
Е, какво, взе ли си шапката
или те е стегнала
за поредно и тежи?!
Задушаваше гласа на
страховете си
под арогантен цинизъм
и куп недоносени лъжи.
Не смееш да докоснеш,
вземаш грубо и
захвърляш с нервен смях...
Знаеш ли ...
да обичаш, ей така, някого
е много лесно
и не е смъртен грях.