Да раздавам не искам сърцето.
Събирах го с сетните сили,
когато пламтящи комети
го сриваха в късчета хиляди
и оставах насляпо във Космоса,
да плача - и плачех, и плаках...
а после инато във джоба си
частица по част го изчак/в/ах
да дойде по котешки тихо,
по кучешки болно и плахо,
сега заразправяли хората,
че с него съм страшно богата
и трябва да давам на другите,
както преди, както някога,
но никой не пита за болката
при сблъсъка с разни галактики,
затова... не раздавам сърцето си,
ако имаш въпроси – задавай!
и може би, само допускаме,
че с тебе ще си отговаряме.
С късче за късче. Залагаме.
