Облегнали сме си на вятъра и си говорим.
От устните ти се отронва стон
и се разтваря в облаците.
Очите ти са по-сами отвсякога,
ръцете ти напрегнато играят,
а вятърът гальовно ни люлее.
Отново казваш, че не знаеш какво искаш,
животът ти бил криво огледало
и сутрин, обед, вечер те презирал,
а ти била си една празна стая...
Добре, и аз не зная какво точно искаш,
но въпреки това ще ти го дам.