Попей ми за горестта, жътварю

[Gentiana]

Жътварят, който
ще ожъне сърцето ми
носи луната като бяла риза,
разгърдена и тънка.
Потъмнява небето ми,
когато запеят
житата зрели звънко.
На дъжд е и знам, че
бурята ще коси изгреви,
за да полегнат мокри
с дъх на прясно сено.
Ръкойки от страст,
завързани с жилави спомени,
прибира под навеси
от непрозрачно стъкло.
Щом седне до кладенеца,
с чаша силна ракия,
ще отсипе за мъртвите
и тихо ще потъжи.
Пристъпвам зад него,
като черна магия
обгръщам раменете му
и затварям очи.

[agressive_girl]

Невероятна картина и емоция! [inlovee]

и затварям очи.

[evala]

[Gentiana]

 [shame]

[lili_li]

 [inloveee]

[Gentiana]

 [chatlove]