Пепел при пепелта...
Прах при прахта...
Хоризонтът
сънува пеперуди.
Есенно утринна
сребриста мъгла
болката в душите ни буди.
Тази болка , от която
като на шега
ще ти сложа
две капки в питието.
Другото ще е
розово-зелена тишина
и спомена, че имаме право
на щастие, общо взето.
Противоотровата
на разочарованието,
от което се гърчиш
в нощта,
е две щипки
"Майната му на всичко".
Винаги действа,
макар да не вярваме в това.
Винаги се питаме
защо не ни обичат?!
И копаем камъни
в кариерата на греха,
наказани да сме затворени,
докато сме живи.
Някои се изхитрят
да избягат,
други умират,
трети свикват с това.
Тази болка така ни отива.
Разтвори ръце
рано сутринта,
да приветстваш
утринното слънце,
бъди езичник
за няколко мига-
ей така.
Почувствай се
от Вселената
мъничко зрънце.
Светлината,
която ще се влее
в наранената ти душа
всяка клетка
ще запълни и излекува.
Някой някъде чака те,
повярвай в това.
Да те има на тази земя
просто си струва.