Автор Тема: Утеха  (Прочетена 778 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Утеха
« -: Февруари 05, 2010, 02:23:22 am »
Пепел при пепелта...
Прах при прахта...
Хоризонтът
сънува пеперуди.
Есенно утринна
сребриста мъгла
болката в душите ни буди.
Тази болка , от която
като на шега
ще ти сложа
две капки в питието.
Другото ще е
розово-зелена тишина
и спомена, че имаме право
на щастие, общо взето.
Противоотровата
на разочарованието,
от което се гърчиш
в нощта,
е две щипки
"Майната му на всичко".
Винаги действа,
макар да не вярваме в това.
Винаги се питаме
защо не ни обичат?!
И копаем камъни
в кариерата на греха,
наказани да сме затворени,
докато сме живи.
Някои се изхитрят
да избягат,
други умират,
трети свикват с това.
Тази болка така ни отива.
Разтвори ръце
рано сутринта,
да приветстваш
утринното слънце,
бъди езичник
за няколко мига-
ей така.
Почувствай се
от Вселената
мъничко зрънце.
Светлината,
която ще се влее
в наранената ти душа
всяка клетка
ще запълни и излекува.
Някой някъде чака те,
повярвай в това.
Да те има на тази земя
просто си струва.







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.