Никога не е твърде късно...

[mariana_fairy]

      Събирам останки от себе си. Разпилявам се, разхвърлям се, не остава нищо за обичане вътре в мен. Няма смисъл, няма път, няма живот...
      В душата тлее някаква необяснима тъмнина, която понякога надделява над това, което съм аз, поглъща ме и ме превръща в лавина от чувства, които не могат да бъдат укротени. Мракът танцува с косите ми и се прокрадва в мислите ми, а аз за жалост не винаги мога да се справя с него. Човек не може да бъде само добър или само лош, не може да бъде безгрешен или съвършен и въпреки това трябва да се стреми, да върви натам. Сълзите се стичат и наводняват сърцето и гняв, и страх, и безразсъдство обсебват малкото ми аз и го трансформират в нещо, което не е или в нещо, което не подозира, че е...
      Никога не е твърде късно да скочиш. Стоиш на ръба, гледаш надолу, а бездната те чака и те вика с глухото си ехо, готова да те погълне цялата. Разперваш ръце встрани, затваряш очи... и пропадаш.

[chocolate_fairy]

Странно, но ми напомни една наша нощ, коато сърцето ми падна в петите за секунди и тичах като луда до терасата, а там нямаше никой. Чух смеха зад гърба си.

Има ли нужда да тичам пак?

[mariana_fairy]

Странно, но ми напомни една наша нощ, коато сърцето ми падна в петите за секунди и тичах като луда до терасата, а там нямаше никой. Чух смеха зад гърба си.

Има ли нужда да тичам пак?

Този път може да има реална нужда от тичане...

[chocolate_fairy]

Това никак не ми харесва, но ще тичам...

[mariana_fairy]

Това никак не ми харесва, но ще тичам...

Просто напоследък не съм много добре, това е...