Когато създадох света, той беше истински.
Посях много зло в него, но и много добро.
Сътворих за миг небето, морето, житото,
издялах накрая Луната от чисто сребро.
Повярвах на всички хора, които от кал изваях,
реших, че ще бъдат мили, честни, добри,
но от мечтата ми да прекроя безкрая
останаха, уви, шепа стари искри.
Човекът е подъл, алчен, змия в птиче тяло,
не иска да бъде светъл, а все тъне в мрак,
не иска да знае, че го създадох в бяло,
река стихийна е, а няма във нея бряг.
Макар че смирен и кротък съм, не го трая,
и зная, че много скоро ще го накажа аз.
Гневът ми ще прокънти и ще взриви безкрая,
човекът не ще е вече така обзет от бяс.
Сенкай - богът на гръмотевиците на инките
