Врабчовита мисъл

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Пролет е и всичко се разлиства...
На старата липа ще кацне птича песен
и ще завърже врабчовата мисъл
поезия на автор безизвестен...
Снегът от нея бавно ще омекне
и ще се стича дълго ледената му тъга,
докато липов цвят поникне за утеха
от неговата мъдра поетична длан...
Сега е пролет. Всичко се разлиства.
Разлиствам се, разлиствам се и аз.
Една игрива, мъдра врабчовита мисъл
подскача върху моята липа...

[djuliano]

Брей,асоциираш творческото вдъхновение с малкото скромно врабче. Освен това се разлистваш и се готвиш за пролетта. Ами да не секва никога вдъхновениетоао ти ти пожелавам

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Какво си заразмахвал тези юмруци? Стихотворението е алегорично. Врабчето не е прелетна птица, както и вдъхновението - те винаги присъстват на прозореца ти, но през пролетта неусетно се разчуруликват, разведряват се, защото има на какво да вържат мислите си, а именно - на теб самия, който също се разлистваш с пролетта... Ух, какво да обяснявам, нали ти казах предварително, че никой няма да го разбере; което само по себе си значи, че художествено идеята не е издържана добре. В края на краищата какво от това? Когато пиша за себе си, не е важно другите да ме разбират.

 

[MoonLight]

Когато пиша за себе си, не е важно другите да ме разбират.

 

Абсолютно си права.
Освен това стихчето е хубаво. А това, че може да е има повече от една интерпретация, според мен го прави още по-ценно.

[djuliano]

Какво си заразмахвал тези юмруци? Стихотворението е алегорично. Врабчето не е прелетна птица, както и вдъхновението - те винаги присъстват на прозореца ти, но през пролетта неусетно се разчуруликват, разведряват се, защото има на какво да вържат мислите си, а именно - на теб самия, който също се разлистваш с пролетта... Ух, какво да обяснявам, нали ти казах предварително, че никой няма да го разбере; което само по себе си значи, че художествено идеята не е издържана добре. В края на краищата какво от това? Когато пиша за себе си, не е важно другите да ме разбират.

 

Е че аз какво пиша?! Точно същото, има си хас да не го разбера. Остави ги юмруците, те са всъщност поздрави, и точно това всъщност казах, но за жалост не по най-добрия начин. Идеята се разбира много добре

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Когато пиша за себе си, не е важно другите да ме разбират.

 

Абсолютно си права.
Освен това стихчето е хубаво. А това, че може да е има повече от една интерпретация, според мен го прави още по-ценно.

Много благодаря за милите думи и насърчението. Трогната съм от проявенто разбиране!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Какво си заразмахвал тези юмруци? Стихотворението е алегорично. Врабчето не е прелетна птица, както и вдъхновението - те винаги присъстват на прозореца ти, но през пролетта неусетно се разчуруликват, разведряват се, защото има на какво да вържат мислите си, а именно - на теб самия, който също се разлистваш с пролетта... Ух, какво да обяснявам, нали ти казах предварително, че никой няма да го разбере; което само по себе си значи, че художествено идеята не е издържана добре. В края на краищата какво от това? Когато пиша за себе си, не е важно другите да ме разбират.

 

Е че аз какво пиша?! Точно същото, има си хас да не го разбера. Остави ги юмруците, те са всъщност поздрави, и точно това всъщност казах, но за жалост не по най-добрия начин. Идеята се разбира много добре

Като за теб, е разбирателна. Но само като за теб... Радвам се за това!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Една година по-рано, горе-долу по същото време...


Когато ще съм пролетно кокиче,
недей ми пуска снежните бодли.
Недей ми казва: "Спри, момиче!
Почакай. Не цъфти. Поразмисли."
Аз цял живот те чакам да ме пуснеш.
Кога ще мога, Боже, да летя?
Да беше ме създал ти цвят изкуствен,
пък сменяй зима с пролет, дъжд със сняг...
Ще те обичам пак -
как?! Няма да пропусна
позакъснелия ти за цефтене знак...
Усмихвам се на твоето изкуство.
Художник нов рисува ме с замах...

[djuliano]

Една година по-рано, горе-долу по същото време...


Когато ще съм пролетно кокиче,
недей ми пуска снежните бодли.
Недей ми казва: "Спри, момиче!
Почакай. Не цъфти. Поразмисли."
Аз цял живот те чакам да ме пуснеш.
Кога ще мога, Боже, да летя?
Да беше ме създал ти цвят изкуствен,
пък сменяй зима с пролет, дъжд със сняг...
Ще те обичам пак -
как?! Няма да пропусна
позакъснелия ти за цефтене знак...
Усмихвам се на твоето изкуство.
Художник нов рисува ме с замах...

Виж ти, интересна цикличност - всеки февруари получаваш творчески импулс. Не забелязах от текста ти да си разочарована - не, просто нормалното за чувствителната личност очакване, колкото по-тревожно, толкова по-истинско. Ще се повторя - имаш сетива за поетичното, и просто трябва да им се радваш.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

  Циключност в живота има винаги - от всеки месец, през всяка година, до всеки живот. И мен не ме е подминало това добро старо правило. ;) В крайна сметка, ако има кой да ме рисува, всичко е наред.