Чуваш ли как шепне тишината
с устните на февруарска вечер?
Няма сняг, надничат над земята
белите кокичета. Сърдечен
вятър северен загръща с дрехи чисти
тръпнещите чувства на Луната.
Извинява се за хладните си пръсти
и я кани на вечеря. В старо злато
дрехите са. Много и отиват.
Истинска чаровница кокетна
как блести и се усмихва мило-
цялото небе от нея светна.
И когато някоя самотна,
мръзнеща душа въздъхне в мрака,
на прозореца и знам , ще се изсипят
рой звезди-усмивки.Ще дочака
две ръце с любов да я прегърнат,
устни да целуват, нежност, нега.
Нещо някога далечно ще се върне.
Вместо зима ще е лятна, жарка жега.