Очите му гледат страшно уплашено,
едва се сдържа да не заплаче.
То е далече от свойте приятели,
а болницата е така непозната.
Боли го, милото, много коремчето,
едва пристъпва по коридора,
и гледа всички някак втренчено,
обзето е от непонятна умора.
Не му се гледа дори телевизия,
досега не е било така тъжно,
очичките му са малки от взиране,
прилича на голям болен бръмбар.
То е така малко в огромната стая,
остава самичко и се разплаква,
от болестта дори не му се играе -
едно момче, очакващо татко си..