Автор Тема: Едно малко болно момче  (Прочетена 563 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен djuliano

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 616
  • Пол: Мъж
    • poligor.blog.bg
Едно малко болно момче
« -: Февруари 16, 2010, 17:21:08 pm »
Очите му гледат страшно уплашено,

едва се сдържа да не заплаче.

То е далече от свойте приятели,

а болницата е така непозната.

 

Боли го, милото, много коремчето,

едва пристъпва по коридора,

и гледа всички някак втренчено,

обзето е от непонятна умора.

 

Не му се гледа дори телевизия,

досега не е било така тъжно,

очичките му са малки от взиране,

прилича на голям болен бръмбар.

 

То е така малко в огромната стая,

остава самичко и се разплаква,

от болестта дори не му се играе -

едно момче, очакващо татко си..







Eдин много странен мъж

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Едно малко болно момче
« Отговор #1 -: Февруари 16, 2010, 17:44:20 pm »
 [reevvv] Това беше сърцераздирателно...


Въпреки това ще те обичам,
колкото далеч и да оставаш -
в миналото,
в моя свят,
в живота ми...
Може би те няма, но ще те наричам
с всяко има в моето пространство:
с всеки изгрев пак ще те кръщавам,
чакаща живота ти отново -
раждайки те с всяка мисъл като нова рожба...
Няма да те пусна, ако мога...
Няма да те дам. Не ще те гоня...
Искам да те върна като огън.
Искам да те знам. Една тревога
сега ми казва пак да се раздам
на онзи дом, у мен съборен,
у мен създаден като храм...
Заровен и забравен.
Искам да те върна,
искам да те знам
някак си живота да обърна,
някак си живота да ти дам...
Искам да те имам,
да те върна
и да знам, че ти си там,
че Ти си Там...



*Стихотворението също е посветено на дете
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...