"Рубин"

[DEVIL_IN_HEAVEN]

"Тя вървеше по улиците на новия град. Ръцете й мръзнеха в протритите джобове на палтото. Тя стискаше няколко лева - ресто от доктор-непознат. Очите й едва се показваха над дебелите торбички тегоба. Устните й тракаха като две блокчета лед, вероятно онемели от дивия февруарски студ. Носът и светеше като коледна лампичка, а косата й беше станала страховит блестящ игленик в студа - опънати почти до скъсване като струни се мятаха дългите коси по раменете й... Тя се луташе из улиците. Не знаеше къде отива, а едва си спомняше откъде се връща... Беше още замаяна, но студът я съвземаше лека-полека... Спомни си, че смяташе да пазарува в някакъв супермаркет. Измръзналите й, мокри крака я довлякоха до входа му. Или може би трябваше да мине през аптеката?... Изведнъж неоновата реклама се блъсна в лицето й: "Рубин". Какво ли търсят хората в един рубин? Запита се. Разсея се. И се обърна. Забрави в този миг защо бе стигнала дотук. Рубинът се търкулна върху бузата й. От студа замръзна в миг във въздуха, а сетне той изтрополи върху паважа... Като инструмента в АГ-то... онзи дълъг, остър и въртящ се нож... Върховете на пръстите й изтръпнаха... Разсъдъкът й даде на заето. Хората се блъскаха в нея като ужасяващи цветни конфети! Идеше й да извика в паника: "Хора, спрете! Хора, моля ви, разберете ме! НЕ!!"... Но гласът й потъна два метра в земята. А рубинът проблесна в краката й заскрежен. Някой я блъсна отново. Тя го настъпи и той се смаза. Тя се усмихна, защото не помнеше вече къде беше онзи ден..."

[mariana_fairy]

 [mhmm]... мога само да кажа... радвам се, че деня е останал назад във времето. Всичко се преживява.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

В това мрачно време ме гонят странни вдъхновения. Те не се броят, защото утре ще грее слънце...

[mariana_fairy]

В това мрачно време ме гонят странни вдъхновения. Те не се броят, защото утре ще грее слънце...

Дано -  слънце в дните и в мислите  [namigG]

[chocolate_fairy]

Странно, но впечатляващо  [heart__]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [gentlefen]

[djuliano]

Е това вече е чудесно - че опитваш и проза! Изобщо няма да коментирам миниатюрата, не защото е слаба, а защото важен е самият факт - прескачане в други територии!