1.
Празно е небето
и на изгоряла нива прилича.
Толкова пъти без глас,
сякаш на себе си,
шепнах, че те обичам.
Не чуваш, не искаш,
душата ти е затворена къща,
в която никой никога,
всъщност, отдавна не се завръща.
2.
Ще идвам в съня ти.
Но ще бъда неканен гост.
Затова ще те целувам и ще си отивам.
Само в сън се минава през затворена врата.
Само в душата ти чувствата ми не изстиват.
Дивите рози гният и за хербарий вече не стават.
Пеперудите на нежността ми ти отдавна ги заклейми.
Мъртви са и сухи като листа в дълбока есен.Калявам
гордостта си в безразличието ти,
но нима от това не боли?